Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

Любопитни статии за котки

Персийска котка

Персийска котка

статии: Породи котки

Със своята горда осанка и интелигентост Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода "Царя на котките". Персийката се появява за пръв път в Европа през 16ти век, пренесена от Азия от италиански изследователи. Екзотично изглеждащата персийка обича и предпочита спокойния, уютен живот при затворени врати. Тя се счита за лоялна, тиха, възпитана. В някои лоши случаи обаче, тя може да е доста мързелива и държаща единствено и прекалено на своя комфорт над всичко останало. Но дори и това може да бъде извинено, отчитайки добрите чувства и привързаност, които тя засвидетелства на своите немногобройни избраници. Изключително горда със своята класическа, дългокосместа покривка, персийката изисква много време за поддръжка, за да изглежда добре.

Мамо, искам котенце!

Много родители рано или късно чуват подобна молба-изискване от своите деца. На мястото на „котенце” може да фигурира „кученце”, „хамстерче” и по-рядко „птиченце”. Но при всички случаи смисълът на детската молба остава неизменен: то иска в дома да има животинче. При това няма никакво значение колко играчки има. Дори когато играчките са малко и родителите се опитат да го съблазнят с някое ново, модерно механизирано чудо на играчната индустрия за да му отвлекат вниманието от исканата писана или кутренце, малкият човек често остава непреклонен. Тогава обикновено възрастните оказват натиск за да принудят подопечния си малчуган да се откаже от желанието си да им завъди вкъщи някакво домашно животно. В качеството на аргумент те често се позовават на потенциалната опасност, която представлявали кучетата и котките за здравето на детето – бълхи, глисти и „въобще всякаква там зараза”.

Какво обичат и какво мразят котките

Какво харесва котката

- Място на слънце, до печката, на дивана или на леглото.

- Няколко „игрови сеанса” дневно – с любимия си стопанин или с друга котка.

- Да се храни едновременно с хората, а понякога да си взима и от човешкото ядене.

- Да има чиста, суха тоалетна, винаги достъпна, дори ако котката прекарва по-голямата част от деня вън от дома.

- Да пробва на вкус различни растения, защото нежните стръкчета са така вкусни, а после да ги повръща върху килима

- Леко да я чешат и да отстраняват с четка окапалата козина, но само когато на нея това й харесва.

Девон рекс

Девон рекс

статии: Породи котки

През 1960 г. в Англия в графството Девоншир се родило едно къдраво коте със синя окраска, сходно по типа на космената покривка с мутанта родоначалник на породата корниш рекс (ген II). Котето било наречено Кирш. Първоначално смятали, че то е родствено с корниш рекса, но при кръстосването помежду им давало потомство с права козина, което доказало, че девон и корниш носят съвършено различни рексови гени. Работело се по селекционна програма, като било забранено кръстосване с котки от породата корниш рекс. През 1969 г. бил създаден стандартът на породата, която получила названието девон рекс.

Отличава се със здраво, стройно, мускулесто тяло със средни размери, широк гръден кош и грациозна шия. Главата е с триъгълна форма, изразени скули и масивно подбрадие. Носът е къс и има ясно изразен стоп, а челото е скосено. Ушите са големи, широки в основата и със закръглени краища, изцяло покрити с гъсти коприненоподобни косми с окосмени или без космено покритие кожни гънки в задната част на ушната раковина (т. нар. "шалче в ухото"). Очите са широко поставени, големи, с бадемовидна форма, леко удължени в посока към ушите. Цветът им трябва да хармонира с обагрянето на козината - жълт или зелен.

Шотландска клепоуха котка

Шотландска клепоуха котка

статии: Породи котки

Късокосместата шотландска клепоуха котка е възникнала в резултат на спонтанна мутация в една ферма в Шотландия през 1961 г. фермерът Уилям Рос забелязал сред родените котета едно от тях, което било с подвити уши. В следващите поколения от мутанта се родили още 2 такива котета и станало очевидно, че подвитите уши са доминантен признак, който се предава по наследство. За отбелязване е, че още в старите книги по естествена история са описвани котки с клепнали уши. Така например още през 1796 г. в английското списание "Юнивърсъл мегазин ъф нолидж енд плежър" се съобщава, че в Китай, където климатът е много мек, се срещат котки с клепнали уши. Един век по-късно моряк, завърнал се от Китай с клепоуха котка твърдял, че там има много такива котки, които китайците отглеждали за храна.