Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

Много родители рано или късно чуват подобна молба-изискване от своите деца. На мястото на „котенце” може да фигурира „кученце”, „хамстерче” и по-рядко „птиченце”. Но при всички случаи смисълът на детската молба остава неизменен: то иска в дома да има животинче. При това няма никакво значение колко играчки има. Дори когато играчките са малко и родителите се опитат да го съблазнят с някое ново, модерно механизирано чудо на играчната индустрия за да му отвлекат вниманието от исканата писана или кутренце, малкият човек често остава непреклонен. Тогава обикновено възрастните оказват натиск за да принудят подопечния си малчуган да се откаже от желанието си да им завъди вкъщи някакво домашно животно. В качеството на аргумент те често се позовават на потенциалната опасност, която представлявали кучетата и котките за здравето на детето – бълхи, глисти и „въобще всякаква там зараза”.

Обикновено за породите котки съществуват най-различни предания, които понякога дори си противоречат. Котката от остров Ман не прави изключение - за нея се разказват немалко легенди. Все пак появата на безопашати котки запалва веднага въображението и любопитството на хората, които са свикнали с дългата мека опашка постоянно да се мотае около краката им. А когато тя липсва?
Такива породи се срещат на няколко места по света. Някои изследователи смятат, че животните, за които става дума по-долу, са се спасили от потъващ галеон на испанската армада, който при буря се разбил при о-в Ман. Други познавачи са на мнение, че английски моряци направо са ги пренесли на острова чак от Япония, където живее местен вид късоопашата котка. "Японката" е тип "бобтейл" - както и при кучетата, този термин означава, че тя не е съвсем лишена от опашка.

Обикновено котките и децата се спогаждат добре. Но понякога детето не разбира, че мъчи любимото си котенце като го разнася из апартамента, облича го в кукленски дрешки, играе си с него прекалено дълго или несъобразено грубо. Родителите трябва да обяснят на детето, че котката не е играчка, а живо същество с тънка чувствителност, към което трябва да се отнасяме с уважение.
За да получите от котката онова, което искате, трябва да спечелите симпатията й, да я убедите, че желанията ви съвпадат. Никога не трябва да се допуска принуда, насилие, заплахи и наказания (още повече физическа разправа) или промяна на отношението ви към нея.

Котката на Чърчил - Джок, била неотлъчно до стопанина си - споделяла трапезата му, спяла на леглото му, а присъствието й на военните съвети на Кабинета по време на Втората световна война били почти неизменни. Чърчил дори понякога пращал слуги да намерят котката, защото не искал да започва да вечеря без нея. Според мълвата Джок е бил до стопанина си и в последните му мигове. Знае се, че освен него Чърчил е имал и още един котарак - Нелсън (кръстен на британския адмирал), както и папагал Какаду.

За родоначалник на породата се смята котката, наречена Лемхен, която била родена във ветеринарната клиника Бух в Берлин през 1957 г. Първоначално била кръстосвана с обикновени котки, а по-късно - с нейните собствени синове. По-късно я кръстосали и с котки от английските породи девон рекс и корниш рекс. На международна фелиноложка изложба за първи път котки от породата били показани през 1970 г. През следващите години няколко котки от тази порода били експортирани на северноамериканския континент, където също дали потомство с вълниста космена покривка. Разделянето на германския рекс като отделна порода от другите рексови котки станало през 1967 г. от английските котешки асоциации, а от американските - едва през 1979 г. Породата е официално регистрирана и от другите международни организации.