Интересни факти за котката - от древен Египет до днес - част 2

Според оценката на Парижката академия на науките, в момента в света има около 400 милиона котки. От тях 55 милиона са в САЩ, 30 в Индонезия. В Австралия на всеки жител се пада по една котка. В Перу няма нито един от тези домашни любимци, не ги обичат също и в Габон и в Централноафриканската Република.

Американската ветеринарна асоциация неотдавна оповести, че котките вече са се превърнали в най-любимите домашни питомци в страната и че в момента те надвишават с 2 милиона броя на кучетата. Това се обяснява с нарастването на градското население от една страна, и с непретенциозността на котките, от друга страна. Те се задоволяват с относително скромни жилища и не се нуждаят от ежедневни разходки както кучетата. По мнението на ветеринарите, котките се приспособяват по-добре от всички други животни не само към битовата среда да местообитанието си, но и към психологическата атмосфера на семейството, в което живеят.

От всички домашни животни само котките се ползват с пълна свобода на действие: излизат и се прибират когато си поискат, ако решат ловуват, ако искат могат да се оженят. Те отдавна имат дружба с човека, но не са изгубили независимостта си, което се определя от факта, че дивите предци на домашната котка са животни-единаци. Те не живеят в колектив – стадо или глутница – и нямат предводител, на когото да са длъжни да се подчиняват; всичко вършат сами.

Котката е двойнствена натура – едновременно доверчива и хитра, гальовна и хищна, домашна и дива. По наблюденията на западногерманския професор Хелмуд Хемер, характерът на домашната котка в някаква степен е зависим от нейната окраска. Черните котки са много нервни, чувствителни, любопитни и много харесват да бъдат галени. Черно-белите са общителни, лесно се привързват към стопаните си, бързо установяват контакти с деца. Ивичестите пък са, напротив, потайни, затворени и необщителни, много ценят свободата и независимостта си, избягват контакти не само с човека, но и със себеподобни. Рижавите и бяло-рижавите уважават покоя, домашния уют, и са, като правило, флегматични. Белите са капризни, обидчиви и повече от всички други видове са податливи на инфекциозни заболявания.

Котката може наведнъж да следи няколко миши дупки едновременно и да улавя всяко едва забележимо движение на техните обитатели в тях. Разположението на очите при котката е уникално. Ъгълът на тяхното полезрение е сто осемдесет и седем градуса – което е двойно по-широко от това на кучетата и един път и половина отколкото при човека. В зависимост от степента на осветеност, котешката зеница може да променя размерите си в особено широки граници. Зад ретината на котешкото око се е разположен слой от отражателни клетки. В случай на недостатъчна осветеност тези клетки отразяват получената светлина обратно върху ретината, като по този начин увеличават нейната светлочувствителност цели два пъти. Ето защо котката вижда толкова добре в тъмното.

Характерните дълги бели осезателни косъмчета разположени от двете страни на носа и под веждите, са изключително важни за ориентацията и усещането на котката в обкръжаващото пространство. Те спомагат при откриването на препятствия в пълен мрак. Но се оказва, че за да се получи информация от тези мустачки, далеч не е необходимо те да влязат в директно съприкосновение със съответните предмети! Нещо повече – по някакъв непонятен начин с помощта на мустачките си животното получава такава информация за предмета, каквато не може да получи от очите, ушите и носа. В резултат на загуба на мустачките, ветеринарите наблюдават симптоми на нервно-психически разстройства у котките.

Интересни факти за котки - част 3