Отношенията между детето и котката

Обикновено котките и децата се спогаждат добре. Но понякога детето не разбира, че мъчи любимото си котенце като го разнася из апартамента, облича го в кукленски дрешки, играе си с него прекалено дълго или несъобразено грубо. Родителите трябва да обяснят на детето, че котката не е играчка, а живо същество с тънка чувствителност, към което трябва да се отнасяме с уважение.

За да получите от котката онова, което искате, трябва да спечелите симпатията й, да я убедите, че желанията ви съвпадат. Никога не трябва да се допуска принуда, насилие, заплахи и наказания (още повече физическа разправа) или промяна на отношението ви към нея.

Често децата, дори съвсем малките, бързо се научават да разбират своята котка и се опитват да се приспособят към нейните особености. „Сядам на пода, за да дойде котката до мен и да ми се погали” – казва едно мъничко детенце. На шест годинки той вече знае, че не трябва да бяга след котката, за да я хване. И добавя: „Знам как да взема котката така, че да не я заболи!” Но далеч не всички деца разбират лесно тънкостите на общуването със своите котки. Едно момиченце се учудва дълбоко на факта, че котката бяга от опитващото се да я залови момченце. Нерядко може да се чуе „Ама че зла котка!”, когато тя заема отбранителна позиция пред нахвърлилите се срещу нея деца. А всичко е толкова просто: котката не понася дечурлига, които крещят и тичат след нея. Котките се боят от силен шум и резки движения. Чудесно е наистина, когато котката и детето се обичат и се разбират помежду си. Детето се учи  да проявява нежност, търпение, внимание и уважение към живото същество. Ако случайно котката поодраска малчугана, родителите му трябва да му обяснят, че то трябва да се научи да преценява само колко далече може да стига в игрите си и в дразненето на с котката. Веднъж едно момченце каза: „обичам котките, защото имат нокти и с тях могат да се защитават.” Само на 5 годинки, той не само че не плачеше от драскотините, които получаваше, но се и гордееше с непокорния характер на котката си.

Колет Жувенел си спомня в едно интервю за живата реакция на своята майка, когато тя, дъщерята, веднъж като била на четири годинки изкъпала котката в ледена вода: „Боже, защо си ме надарил с такава глупава дъщеря?! Как можа да направиш това, глупаче?! Ами животинчето можеше да умре!”

Доктор Франсуаз Долто, детски психоаналитик, счита, че ако котката одраска детето, родителят трябва да се намеси и да обясни, че това е полезен опит; цената, която трябва да се плати за удоволствието да общуваш с животното. Като цяло, много от котките проявяват поразително търпение в общуването си с деца. Професор Конрад Лоренц, автор на популярни книги за поведението на животните, разказва как дъщеря му Дагмар, когато била на годинка и половина, си имала верен приятел – раиран домашен котарак, с размерите почти на самото момиченце. Той позволявал много на малката си стопанка. Разрешавал й например да го влачи насам-натам из цялата къща, което винаги свършвало много зле за него, защото великолепната му пухеста опашка се влачила по пода и много се цапала. После неизменно следвало следващото брутално забавление на Дагмар – качвала се някъде на по-високо място и от там се хвърляла с цялата си тежест върху котарака. И за негова чест, той никога не ухапал и не одраскал момиченцето. В замяна на този тормоз обаче, котаракът от своя страна изисквал от малката да си играе с него на „лов на бивол”. Зрителите следили този спектакъл със затаен дъх: котаракът устройвал засада, изневиделица и неочаквано скачал върху Дагмар, обхващал я цялата с четирите си лапи и впивал зъбите си където му попадне. И, разбира се, всичко изглеждало като наистина. Такива били правилата на играта.

С помощта на играта можете да получите много от котката, при условие че сте наблюдателни и успеете навреме да спрете. Когато котаракът на наши познати Сириус искаше да си играе, той откриваше своя осем годишен стопанин и започваше да го хапе по краката. А когато беше изморен и не му беше до игра, мяташе опашка, криеше се под мебелите или в своята кутия за спане. В такива случаи не бива да настоявате за продължаване на играта. За да подскаже на момченцето, че не е разположен да си играе, Сириус го хапеше по ръката, но лекичко, без злоба. Ето как протича диалога между детето и котката.

Много подобни разкази могат да се приведат за пример. Като правило котката решава кога да прекъсне играта. Детето разбира своя приятел и отчита предупреждението му: ръмжене, леко ухапване, мятане на опашката, слаб удар с лапа. Котката много рядко ще одраска детето, което обича, с което си играе и живее в под един покрив. И обратно, новодошъл или съседски котарак би могъл да одраска, защото се бои. Това е защитен рефлекс.

Какво означава котката за детето? Тя е приятел, често партньор в игрите, обект и източник на нежни ласки, при условие, че моментните желания на детето и котката съвпадат. А това става винаги, ако те добре се познават. Детето определено обича да приласкава тази пухкава жива играчка, по-мека и по-топла от плюшеното мече, и в отговор да получава същите нежни ласки, докосване с влажно носле и доволно помъркване.

Съвместното съжителство с котка приучава детето на определени отговорности – да приготвя храна, да сменя постелята, да я среше в периода на линеене. И главното, то ще узнае, че за да съхрани приятелството и привързаността на другаря си, трябва да спазва много правила и внимателно да ги съблюдава: да не го безпокои, когато животното спи и ли яде, да му позволи да си води своя котешки живот и да напуска дома, да не я насилва да сяда или върши други номера, да не я облича в кукленски дрехи... Някои психолози дори твърдят, че приятелството между малко дете и котка ще му помогне за неговото бъдещо общуване и по-добро разбиране на жените.

Не трябва да се допуска никакво насилие в отношението с котката. Може би поради това котките толкова добре се сработват със спокойни, чувствителни и артистични хора.

Котката у дома е радост за детето. Под ръководството на своите родители то ще се научи да се отнася с нея внимателно и да я защитава като по-слабо същество.

Източник: H.Hепомнящий