Характерите на нашите котки

[stefi_komsiiska]

Алекс изглежда и твоя сладур си пада лудетина ,че то кое коте не е

[alex88]

днес дори искаше да участва в боядисването на яйцата,представям си го какъвто е беличък....

[stefi_komsiiska]

[sanito_]

В къщи много ревнуват, понеже Сузи цял ден ходи след мен. Е само дето не влиза в банята с мен докато се къпя (ясно защо ) Не и харесва когато съм пред компютъра и все се закача с мен, а като се измори да обикаля и да ми се моли идва и заспива в скута ми. Много е сладка. Не дава да я галя когато аз искам, тогава точно разбира се е време за игра. Та лудичка е надявам се като порасне да се укроти малко.

[marilie]

Е, дай да я видим тази Сузи де!!!

[sanito_]

http://www.album.bg/sanitka90/?upload_done=5 това е моето момиче

[ELINOR]

Много е сладко твоето малко котанче. Красавица

[Aleksandar]

ами Сънито от 6:00 до 22:00 не спира да дивее

[Гост]

Моят Томи пък е много кротък.Игрите при него са два пъти на ден-сутрин към 9 часа и вечер,когато започна да оправям леглото.През останалото време или спи,или просто си лежи.спокоен котарак.И пълен непукист-походката му е като на принц,а понякога погледа му е толкова презрителен,че направо ме убива от смях.Много си го обичам аз него.

[Гост]

Аресчо е много див.Постоянно му се играе и лудее,поне по 3 часа на ден си играя с него а през останалото време той си дивее сам или с кучето ми голям разбойник,само играй и папка постоянно,през деня не му е много до сън,а вечер много късно си ляга,някъде колкото и аз много си приличаме с него,освен онази част с постоянното папкане Катери се по краката ми и си забива ноктите,но аз си го обичкам много,все пак и двамата сме си диванета

[darkness]

Докато Томи беше по-малък от годинка, беше много игрив. Постоянно си намираше с нещо да се закачи, гонеше мухите през лятото, развиваше кълба прежда без проблем, измъкваше си ги направо от сака, "помагаше" на майка ми да плете и шие гоблен и изобщо беше адски активен през целия ден. Докато аз си оправях леглото и се подготвях за сън, той си хапваше и когато си легнех се присламчваше към мен и заспиваше кротко.
Като порасна, предпочиташе да спи по цял ден и евентуално вечер малко да поиграе. Голям мързел стана тогава. Ядеше в легнало положение дори.
Не обичаше непознати. Когато имахме гости се навираше, където свари и не излизаше докато не си тръгнат. Ако оставаха в нас се показваше колкото да хапне и отиде до тоалетна и после пак се криеше някъде.
Не беше особено ревнив, но все пак не липсваха и моменти, в които ме искаше само за себе си. Веднъж издра до кръв ръката на най-добрия ми приятел понеже ме беше прегърнал.
Компютърът много го харесваше. Редовно се настаняваше да се мие върху клавиатурата. Така ме научи да излизам от всякъде, за да не пише вместо мен. Веднъж даже беше рестартирал машината натискайки мишката, но как е улучил не знам... Колкото и да го гонех от там, той настояваше, че си харесва местенцето.
Също така обичаше да гледа телевизия. Редовно се настаняваше върху дивана и зяпаше блажено със семейството. Удобно легло му бяха книгите, също така тетрадките и учебниците ми. Учена котка, какво да ви кажа друго

[marilie]

Учена котка, какво да ви кажа друго

Ами кажи ни какво се случи с котето, и защо говориш за него в минало време...

[darkness]

Ех, избяга котака. Разгони се и докато му намерим женска, някакси намери начин да се измъкне и не се върна. Чаках го, чаках го, но го няма, така че тези дни ще взема ново котаче, уговорих се вече.

[marilie]

Мхм. Ами хубаво е че толкова лесно и бързо преживявате загубата... Дано следващото коте го гледате повече от година и половина... А за кастрация чували ли сте?

[darkness]

И аз се надявам да го гледаме за по-дълго. Честно да си кажа, когато взехме Томи бях адски неинформирана и незаинтересована. Тогава важното беше да имам коте... Сега доста се ровичках, говорих с нашите и решихме да кастрираме Шоши (така се казва бъдещия ми домащен любимец), когато стане на половин година, за да не стане същата случка.