Страница 1 от 1

НАШЕТО ПУХИ

МнениеПубликувано на: Чет Ное 09, 2017 3:25 pm
от mar4ela
На 06.10.2013 година в нашият дом влезе едно малко, двумесечно котенце, което взехме от наши познати. Страхувах се за него, защото нашият татко, беше убил зверски взетото от дъщеричката ми котенце, което тя беше спасила от обезводняване, няколко години преди това. Когато той видя котето, даде заповед , този бълхарник да го махаме веднага..... Аз и дъщеричката ми обаче му казахме, че няма да ни види повече, ако стане нещо с Пухи и така той отстъпи, а семейството се увеличи с още един член. Малкото сладкишче свикна с нас и ни радва всеки ден. В началото мъжът ми я сритваше, държеше се с нея зле, но после и той омекна и сега нямаме проблеми. Пухи обаче определено се страхува от него и ако е направила беличка, а тя е много умна и знае кога е направила беля, и като чуе мъжът ми да се прибира от работа, веднага се крие.....После излиза, ама първата реакция е тази. А той вече нищо не й прави.
Не мога да ви кажа защо, не мога да ви обясня как, но Пухчето влезе в сърцето ми и се настани там удобно и завинаги.Сега децата ми ги нареждам така: Баткото, Каката и Пухито.
Две седмици след като я взехме, аз паднах , и получих тежки наранявания на главата и комоциум. Това малко същество, като легна до главата ми и като замърка, не се дръпна, докато нещата не се оправиха.....Тя просто ми спаси живота.
Сега след катастрофа, имам контузия в дясното коляно. Пак е същата. Лежи ми върху коляното и болката се отдръпва , а тя ми помага.
Не знам какво да ви кажа.... Тя е на 4 годинки, но е дребничка - 2,5 кг. Хората от които я взехме, казаха, че баба й била такава дребничка и Пухи се е метнала на нея. Може да е дребничка, но много, много си я обичам. Сега искам да я кастрирам. Като че ли вече набрах кураж, но много ме е страх. Няма да си простя, ако нещо й се случи. Дано дяволите да са далече и да не ме чуват!
Така....Аз съм малко по-старо поколение и не всички хватки в интернет са ми известни. Моля ви, опишете ми като на абориген, какво трябва да направя, че да мога да кача снимчици на Пухи, за да видите моята красавица.

Re: НАШЕТО ПУХИ

МнениеПубликувано на: Пет Ное 10, 2017 9:26 am
от mar4ela

Re: НАШЕТО ПУХИ

МнениеПубликувано на: Пет Ное 10, 2017 10:41 am
от Kot
Много е хубава :shock: Има невероятно излъчване! Прилича малко на наш Черньо Белята.
Като си вземе човек котка и разбира, че е попълнил страхотна липса.
:) :) :)

Re: НАШЕТО ПУХИ

МнениеПубликувано на: Пет Ное 10, 2017 11:32 am
от mar4ela
Пухи и Черньо толкова много си приличат, че все едно са братче и сестриче.
А я взехме абсолютно случайно. Приятелката на дъщеричката ми искаше коте и те отиваха да си изберат. Бяха обаче решили да си вземат обезателно бяло коте. Аз и дъщеричката ми отидохме с тях, просто малката да се порадва на котетата. Като разгониха котетата по двора, децата тръгнаха да ги гонят, а нашето Пухи се скри между две саксии и се сви. Мислеше, че там е в безопасност. Аз обаче я видях и не можах да си откъсна погледа от нея. Помолих да ми я подадат и като я взех в ръцете си, вече знаех, че това е моето коте. Когато казах на щерката, че ще я вземем, тя просто не можеше да повярва, защото се страхуваше да не се получи лошият инцидент с първото коте. Аз я успокоих, че няма да го допусна и така имаме вече 4 години котенце у дома. Носи ни такава радост. Обичаме я безкрайно и си я глезим както можем. Това ми е първото коте ( като изключим онова малко, невинно създание, което се появи у нас за около месец и, което нямаше щастието да го опознаем така, както Пухи).
Много си прав, като си написал тези думи на профила си: Не знам кой е създал котката, но е направил много добре!