Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

Много котки започват да спят заедно с децата още от времето, когато децата са много малки и в продължение на години служат като възглавница, като любима довереница и като източник на комфорт за малчугана. Не пренебрегвайте вашата котка! Когато в къщата се появи новородено, котката може да се окаже на съвсем заден план. Дори и котката ви да не е ревнива, тя живо ще се интересува от това новопоявило се същество. Котешкият ви приятел по всяка вероятност ще почувства загубата на някои членове на семейството, и особено ако те са онези, на чиито скут тя е свикнала най-често да си помърква. Котката може да е и изплашена, но при всички случаи е и заинтересована. Тя може да поиска да се запознае с новороденото, а би могла да се държи и напълно независимо. При всички случаи направете така, че да поощрите мирните усилия на котката и внимателно да я запознаете с новия член на семейството.

Изборът на котка трябва да бъде добре обмислен и съобразен с всички членове на вашето семейство. Добре е преди това да разговаряте със стопани на котки, които да ви запознаят с проблемите, свързани с отглеждането, както и със специалисти, които да ви обяснят специфичните особености за избраната от вас порода.

Бурманските котки традиционно са кафяви на цвят и с медни очи, но благодарение на селективното им развъждане днес има голяма гама от цветове. Като изключение се срещат и котки със сини очи, което е резултат на смесването със сиамските котки.

Колко може да тежи една котка? Обикновено не повече от 5 килограма. Но ето, че един котарак на име Тигър многократно превишава тази норма – той тежи цели 19,5 килограма. Размерите му също са впечатляващи – дължината му е 84 сантиметра, диаметъра на шията му е 31,7, а на талията – 83,3 сантиметра. Но това, разбира се, е рекорд, т.е. изключение. Като правило масата на най-леките породи котки не превишава 1,5 килограма, а най-едрите не тежат повече от 10 килограма.

Норвежката горска котка произхожда от одомашнената дива котка, обитаваща фиордите и северните норвежки гори. Нейните предци имали достатъчно дълга и гъста козина, за да понасят суровите условия на севера. За съхраняване на популацията тези котки са развили разнообразни качества - главно да са бързи и ловки ловци. Норвежката горска котка е съхранила пищната дълга космена покривка, както и съобразителността и находчивостта на дивите си предшественици, които са живели преди много векове при тези сурови условия. За първи път породата е описана. през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. В родината си тя е полулярна под името Уеги и за нея съществуват много легенди и митове. В една от тях се разказва за това, че богът на древните норвежци Тор имал котка, толкова огромна, че той не можел да я повдига, а в друга легенда богинята на красотата, любовта и плодородието Фрея пътешествала на колесница, впрегната от двойка огромни норвежки горски котки.